Аз летя високо в небесата
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака
ме гледат спомени с очи печални,
черен гарван тягостно изграка,
тленното ми ‘аз‘ въздъхна жално.
Там долу всичко е замряло,
в страх, илюзии и безнадеждност...
А тука горе времето е спряло,
сливам се с вселената безбрежна. ...