23.02.2014 г., 20:44

Опит за песен

1.2K 0 15

                                         Пей ли ми пей,

                                         моя малка чучулиго!

                                         С песен ме сгрей,

                                         че топлина ми не стига...

                                         

                                         Сърце ми премръзна

                                         всред чуждите хора,

                                         сърцето ми тъжно

                                         стопли ти отгоре.

                          

                                         ... и аз пак днеска

                                         под  небето съм родно,

                                         в зимата тежка

                                         сам къде ли не бродих.

 

                                         Млади години

                                         далече погребах.

                                         Пей и спаси ме,

                                         за миг от прокоба!

 

                                         За миг да забравя

                                         скръб - чужда и своя,

                                         ръждясали брави,

                                         и къща покойник...

 

                                         Пей ли ми пей,

                                         моя малка чучулиго!

                                         С песен ме сгрей, 

                                         че топлина ми не стига...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...