Feb 23, 2014, 8:44 PM

Опит за песен

  Poetry » Other
1.2K 0 15

                                         Пей ли ми пей,

                                         моя малка чучулиго!

                                         С песен ме сгрей,

                                         че топлина ми не стига...

                                         

                                         Сърце ми премръзна

                                         всред чуждите хора,

                                         сърцето ми тъжно

                                         стопли ти отгоре.

                          

                                         ... и аз пак днеска

                                         под  небето съм родно,

                                         в зимата тежка

                                         сам къде ли не бродих.

 

                                         Млади години

                                         далече погребах.

                                         Пей и спаси ме,

                                         за миг от прокоба!

 

                                         За миг да забравя

                                         скръб - чужда и своя,

                                         ръждясали брави,

                                         и къща покойник...

 

                                         Пей ли ми пей,

                                         моя малка чучулиго!

                                         С песен ме сгрей, 

                                         че топлина ми не стига...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...