Опит за превъплъщение
Сюрреализмът погълна ме цяла,
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля,
но нещо ми куца. Не ми се отдава.
Душата ми гола всичко разхвърля,
но на разума здрав не му се предава.
Редовете въртят се. Липсва им ритъм.
Да не говорим пък за мелодичност.
В непознати земи уплашено скитам.
Губя даже собствената си личност.
Нагоре-надясно. Надолу-наляво.
Просто пиша без грам да логизирам.
Там няма грешно, но няма и право.
Трябва само да асоциирам.
Да бъдеш поет, но не поезиен.
Силно да чувстваш, но не и да мислиш.
Да бъдеш рязък, потаен, стихиен
и себе си от тебe да чистиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Илиева Всички права запазени
