18.01.2016 г., 12:43 ч.

Oпит за себепознаване 

  Поезия » Философска
223 0 1

През януари люляците не цъфтят,

божурите са алени проекции в земята.

Дори когато небесата са изпълнени

 с възкръснали  снежинки,

а аз затъвам сред навяти преспи

очите ми са все по-чужди.

В мъгла дойдох,в мъгла ще си замина,

защото знам,че са илюзия

представите ми за споделяне.

Сред интерпретация на осъзнаване

и мимолетността на чувствата

следите се превърнаха във спомени,

изчезнали,затрупани от измерения...

А аз съм  вечност от  дихания,

изгладен камък в буйната вода

и  неразчетен йероглиф  на пришелци.

Започнах да се вслушвам  в шепот песенен,

да търся скритите Вселени вътре в себе си,

макар че плащам без да чакам  ресто,

защото с дупки във джобовете не си и струва.

Светът живее своя  полунощ,

забулена във тъжна непрогледност,

а аз съм бедният Сизиф търкалящ звуци.

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??