Jan 18, 2016, 12:43 PM

Oпит за себепознаване

403 0 1

През януари люляците не цъфтят,

божурите са алени проекции в земята.

Дори когато небесата са изпълнени

 с възкръснали  снежинки,

а аз затъвам сред навяти преспи

очите ми са все по-чужди.

В мъгла дойдох,в мъгла ще си замина,

защото знам,че са илюзия

представите ми за споделяне.

Сред интерпретация на осъзнаване

и мимолетността на чувствата

следите се превърнаха във спомени,

изчезнали,затрупани от измерения...

А аз съм  вечност от  дихания,

изгладен камък в буйната вода

и  неразчетен йероглиф  на пришелци.

Започнах да се вслушвам  в шепот песенен,

да търся скритите Вселени вътре в себе си,

макар че плащам без да чакам  ресто,

защото с дупки във джобовете не си и струва.

Светът живее своя  полунощ,

забулена във тъжна непрогледност,

а аз съм бедният Сизиф търкалящ звуци.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...