Опитах се дори да те обичам
... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
..........................................
Какво ли не опитах в този свят...
Опитах се дори да те намразя,
но писано е с теб да сме до гроб,
а мислите ми с вълците витаят.
Опитах да не гледам настрани.
Сама нощта в зениците се вмъкваше.
По-черна беше даже от преди,
когато с лицемерие прегръщаше.
Плетеше мрежи старата Луна
и вярвах ù, че празник е неделята,
и уж ме канеше на своята софра,
а... бавно ми изгаряше одеждата.
Опитах всичко в тоз' объркан свят...
Опитах се дори да те обичам.
Съдба ли беше или просто крах?!
... със теб, Живот,
към дъното се стичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
