Опитах се дори да те обичам
... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
..........................................
Какво ли не опитах в този свят...
Опитах се дори да те намразя,
но писано е с теб да сме до гроб,
а мислите ми с вълците витаят.
Опитах да не гледам настрани.
Сама нощта в зениците се вмъкваше.
По-черна беше даже от преди,
когато с лицемерие прегръщаше.
Плетеше мрежи старата Луна
и вярвах ù, че празник е неделята,
и уж ме канеше на своята софра,
а... бавно ми изгаряше одеждата.
Опитах всичко в тоз' объркан свят...
Опитах се дори да те обичам.
Съдба ли беше или просто крах?!
... със теб, Живот,
към дъното се стичам.
© Анета All rights reserved.
