15.10.2023 г., 16:41

Опитах... Видях... И разбрах...

648 1 0

Опитах... Видях... И разбрах...

 

Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса:
"Май нещо те...Боли..!"

 

С усмивка, но и с болка им отвръщах...
"Ооо, нищо... Всичко е наред..!"
А вечерите... Кръв повръщах...
И Душата си лекувах... В лед..!

 

По неволя се превърнах в лекар...
Психолог, хирург и ортопед...
И лекувах всеки милиметър...
За да продължа... Напред..!

 

Преминах през тълпа от хора...
Но човеци в нея не видях...
Не получих... Никаква опора...
Но научих... И разбрах..!

 

Да стоя далече от тълпата...
Да съм различен... Единак...
Да обгрижвам себе си... Душата...
Аз не съм подлога... Нито съм глупак.!!!

 

Калоян Христов©️
(Chris Heart)
11.10.2020
Бирмингам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...