Опитам ли се...
Когато се опитам да си тръгна,
морето ще е призрачно и вяло.
А в него ще мъждука като точка
единственото, в мене оцеляло...
Когато се опитам да си тръгна,
и кални пясъци ще рият бреговете,
а над морето бавно ще се спуснат
лешояди, зачернили завинаги небето ми.
Когато се опитам да си тръгна, и
слънцето от болка ще се свие,
ще се потули... просто ще изчезне.
Дъждът ще завали отново като бесен...
Когато се опитам да си тръгна, онази зла,
съсухрена старица, най-ласкаво към мене
ще протегне длани, ще се усмихне и
ще ме прегърне със кокалени пръсти...
Когато се опитам да си тръгна –
Ще ги забие във гърдите ми свирепо,
А после ще изтръгне, без да мисли,
душата ми, със нея да си иде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
