28.06.2010 г., 7:14 ч.

Опитам ли се... 

  Поезия » Философска
770 0 8

Когато се опитам да си тръгна,

морето ще е призрачно и вяло.

А в него ще мъждука като точка

единственото, в мене оцеляло...

 

Когато се опитам да си тръгна,

и кални пясъци ще рият бреговете,

а над морето бавно ще се спуснат

лешояди, зачернили завинаги небето ми.

 

Когато се опитам да си тръгна, и

слънцето от болка ще се свие,

ще се потули... просто ще изчезне.

Дъждът ще завали отново като бесен...

 

Когато се опитам да си тръгна, онази зла,

съсухрена старица, най-ласкаво към мене

ще протегне длани, ще се усмихне и

ще ме прегърне със кокалени пръсти...

 

Когато се опитам да си тръгна –

Ще ги забие във гърдите ми свирепо,

А после ще изтръгне, без да мисли,

душата ми, със нея да си иде...

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!...
  • Радвам се, че прочетохте.
  • Здражей Нели ,великолепен стих! От своя страна ще си позволя да кажа ,че всеки ден мъждука нещо оцеляло в нас. Но ние винаги успяваме да обгърнем надеждата с оптимизъм и не си тръгваме , а оставаме за да изживеем още веднъж неповторимия изгрев ,който е нашия сетен дъх.
  • Нели, топлата люлка на твоята поезия приспива страховете. Всички ние вървим към своето "когато..."

    "Когато се опитам да си тръгна, и

    слънцето от болка ще се свие,

    ще се потули... просто ще изчезне.

    Дъждът ще завали отново като бесен...

    Всички ние сме част от житейското цяло- време е за усмихнато ново начало... Сърдечни поздрави!!!
  • Тръгването винаги е трудно, Нели!
    Понякога се случва дори без да се опитваме...
    Поздрав сърдечен!
  • Поздрав!
  • Тъжен опит!!!
  • Поздрав, Нели! Не се опитвай да си тръгнеш, а скалите катери - докрай и въпреки всичко... В началото на седмицата сякаш настроенията ни са донякъде сходни...
Предложения
: ??:??