ОПИЯНЕН ОТ ЛЮБОВ
Ти, ти, ти, ти,
вечен блян на моите мечти.
Ах, колко си прекрасна ти!
Звезда, която в сърцето ми пламти!
И аз… вечно жаден съм за твоите очи.
Ти, ти, ти, ти,
всичко си за мене ти.
Ах, как душата ми, за тебе пак пламти!
И хиляди сълзи бих пролял за теб дори.
За една глътка, която да ме опияни
и моята душа да възвиси...
Ти, ти, ти, ти,
която моята душа си присвои
и ме запрати насред бурното море от хиляди сълзи!
Да се вайкам и да ме боли…
Ах, как душата ми ти опияни!
***
(Говореше алкохоликът на чашката си с вино.)
© Галифрей Михайлов Всички права запазени