9.02.2016 г., 21:17  

Опиянение

1.1K 1 9

ОПИЯНЕНИЕ

 

Опиянена съм от теб самия,

от твоите устни искам да пия,

отмаляла без дъх да оставам,

но извора да не пресушавам.

 

Опиянена съм и от любовта,

плъзнала по вените ми със кръвта.

С прегръдките ти да се завивам

копнея, и ... в тях да заспивам.

 

Чарът ти вълшебен - опиянява,

погледът ти огнен - възпламенява,

с теб неимоверно съм щастлива,

чувствам, че наистина съм жива.

 

Аз вече знам, че няма да е вечно,

туй чувство няма да е безконечно.

Но нека съм благословена със живот

и все да съм опиянена от любов.

 

Веси_Еси (Еси)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маряна, че се спря и прочете! Радвам се, когато някой ме върне назад във времето. Този стих е от преди повече от година...
  • Много ти благодаря, Йонче!
  • Ти си благословена Еси. Ти пишеш толкова добре своите стихове.Браво мила..Красиво споделено
  • Благодаря на всички за топлите думи и високите оценки.
    Влади, Анелия, Младене, Марина, Анастасия, Цвети, вниманието ви ме тогва дълбоко. Бъдете обичани и вдъхновени!
    Младене, винаги има и друга гледна точка. Твоята също много ми хареса. Поздрави!
  • Дано!!! Хубаво и споделено!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...