Опомняне
Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем
(или вече забравяме) с планове, с думи, с лъжи.
Всеки ден е подарък. Обичаме сякаш назаем
и мечтаем на кредит... Животът дано продължи...
Този свят е в небе, той е дом, а жестока присъда
пак изрича от някъде някакъв гуру жесток
и го следват тълпите, боят се различни да бъдат,
все по-краен и близо изглежда е крайният срок.
Този свят е любов, от душите на птици създаден,
той единствен е нашият ад или светлият рай...
Опомни се, човеко, векът ли така те окраде?
Днес обичай, плачи от сърце, от душа помечтай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени