Опразнената ни душа
Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти.
Къде оставих аз съдбата?
Къде остана мойто "аз"?
Защо откраднаха мечтата
и кой затри праха?
Любов? Това е красотата,
но останахме безочни ний, крадците.
Любов, това са те децата,
започнахме мърливи към дълга.
...
Отпускаш се и някой те напада,
раздаваш се, а някой те кори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
