Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти.
Къде оставих аз съдбата?
Къде остана мойто "аз"?
Защо откраднаха мечтата
и кой затри праха?
Любов? Това е красотата,
но останахме безочни ний, крадците.
Любов, това са те децата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up