Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти.
Къде оставих аз съдбата?
Къде остана мойто "аз"?
Защо откраднаха мечтата
и кой затри праха?
Любов? Това е красотата,
но останахме безочни ний, крадците.
Любов, това са те децата,
започнахме мърливи към дълга.
...
Отпускаш се и някой те напада,
раздаваш се, а някой те кори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
