Apr 5, 2005, 12:51 PM

Опразнената ни душа 

  Poetry
1847 0 3
Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти.
Къде оставих аз съдбата?
Къде остана мойто "аз"?
Защо откраднаха мечтата
и кой затри праха?
Любов? Това е красотата,
но останахме безочни ний, крадците.
Любов, това са те децата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В All rights reserved.

Random works
: ??:??