29.08.2013 г., 12:27

Оптимистично

524 0 2

Стига толкова, свят,
земетръси!
Стига стихове,
бурно накъсани!
Стига мисли,
безкрайно объркани!
Стига чувства,
гневливо потъпкани!
Дойде време
за ново пробуждане!
Всяка среща със хора
е случване,
предпоставено
да ни бъде израстване!
Всяка обич, дарена
в пространството,
ни се връща,
при нас отразена,
като чиста
усмивка-вселена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям мнението на Красимир! Поздрави за стиха, много ми хареса!
  • Израстване,казваш...Ако всеки се стремеше към това,светът щеше да сбъдне мечтите си!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...