13.11.2025 г., 22:09

Оптимизъм

169 0 0

Една си има чистачка,

друга пък има детегледачка,

аз пък си имам наднормено тегло.

О, не става дума за някое си кило!

 

Тука иде реч за проблемен теч

от ден на ден натрупва се веч:

наднормено работно време,

гарнирано с безброй проблеми.

 

Всяка секунда за нещо ти дреме,

устата в усмивка, душата трепере,

ролята играеш, мисълта ти кипи,

дума да не омотаеш, че вън ще си ти.

 

Ден подир ден, сезон след сезон,

сядаш унил на своя стар балкон.

Звездите поглеждаш- светят си те,

погледа свеждаш, сякаш си дете.

 

Бързах, учих, уж внимавах и горях,

а в какво сполучих? Май че онемях!

Нищо ли, само наднормено бреме?

Не! Дело ще е, не тегло! Дай му време!

 

Реших! Един тандем ще са с мен от днес

наднорменият устрем с наднорменият стрес,

на първо място слагам наднормената вяра,

от теглото ще извая приказна врата към рая!

 

23' 06' 2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...