nextivan (Иван Иванов)
2 2
14.03.2010 г., 11:57 ч.

оптимизъм - 0.001 

  Поезия » Философска
320 0 8

В дванадесет часа на обяд
сещам се, че и аз съм бил млад.
Влакът ми малко сега закъсня,
а никога, никога нямаше да се спра.

Спомням си, че усмихнат бях аз,
а не като някой болен от бяс.
И дишам сега, но на инат,
стяга ми вече трахеята, брат.

Махнах с ръка, погледнах луната,
започна тя да ме следи.
И копая нагоре с права лопата,
замислям се даже повече от преди.

Под мястото има слънце за всички,
за хората с много пари и коли,
даже за мен още място има,
за мойте красиви бълхи и мухи...

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??