оптимизъм - 0.001
435
0
8
В дванадесет часа на обяд
сещам се, че и аз съм бил млад.
Влакът ми малко сега закъсня,
а никога, никога нямаше да се спра.
Спомням си, че усмихнат бях аз,
а не като някой болен от бяс.
И дишам сега, но на инат,
стяга ми вече трахеята, брат.
Махнах с ръка, погледнах луната,
започна тя да ме следи.
И копая нагоре с права лопата,
замислям се даже повече от преди.
Под мястото има слънце за всички,
за хората с много пари и коли,
даже за мен още място има,
за мойте красиви бълхи и мухи...
© Иван Иванов All rights reserved.
