nextivan (Иван Иванов)
2 2
Mar 14, 2010, 11:57 AM

оптимизъм - 0.001 

  Poetry » Phylosophy
315 0 8

В дванадесет часа на обяд
сещам се, че и аз съм бил млад.
Влакът ми малко сега закъсня,
а никога, никога нямаше да се спра.

Спомням си, че усмихнат бях аз,
а не като някой болен от бяс.
И дишам сега, но на инат,
стяга ми вече трахеята, брат.

Махнах с ръка, погледнах луната,
започна тя да ме следи.
И копая нагоре с права лопата,
замислям се даже повече от преди.

Под мястото има слънце за всички,
за хората с много пари и коли,
даже за мен още място има,
за мойте красиви бълхи и мухи...

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??