24.09.2008 г., 7:00

Оранжево небето

1.1K 0 10
Оранжево небето

Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам -  не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била!

Тази сутрин съм вятър и духам от вчера.
Затова ходят като несресани птиците.
Тази сутрин от любов, не от страх,  пак треперя
и мечтите ми пак са прострени  на жиците.

Тази Пролет, неочаквано, тъй дълго очаквана,
долетя със последния порив и полет.
Щом вратата не си я затворила, значи чакаш ме,
не звъня на звънеца, просто тичам нагоре.

Този ден, в този час, мисля си,  във този живот,
колко рядко, колко малко съм пил от твоята кана!
Тази сутрин оранжево беше небето, като кивот,
в който не злато има, а Любов. И се будя. Осанна!

И те виждам оранжева!

Милчо КИРИЛОВ

2.03.2008, 9:03 ЕЕТ София, във оранжево.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пипи:
    ...
    Как ли да принудиме страстта
    във оратжево да плисне с нова сила?
    Кой ми шепне - идва старостта,
    няма връщане - назад, ти в свила,
    знай, че всяка ласка ми е мила,
    от по-мила, та най-мила!
    Пипи.
  • оранжево , това значи жестоко готино
  • Ето че се сдобих с не един, ревностен по-читател.
    Поздрав на всички и "Благодаря за Рибата"!!
    Това е едно от любимите ми стихо-творения.
  • Хубав...Оранжев стих...Сега сигурно цяла нощ ще сънувам портокали, защото това е последното, което чета преди да легна
    Усмихна ме...Несресани птици
  • много хубаво си го казал...кивот със любов...
    топъл и обичащ поет си...радвам ти се.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...