Оранжево небето
Оранжево небето
Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам - не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била!
Тази сутрин съм вятър и духам от вчера.
Затова ходят като несресани птиците.
Тази сутрин от любов, не от страх, пак треперя
и мечтите ми пак са прострени на жиците.
Тази Пролет, неочаквано, тъй дълго очаквана,
долетя със последния порив и полет.
Щом вратата не си я затворила, значи чакаш ме,
не звъня на звънеца, просто тичам нагоре.
Този ден, в този час, мисля си, във този живот,
колко рядко, колко малко съм пил от твоята кана!
Тази сутрин оранжево беше небето, като кивот,
в който не злато има, а Любов. И се будя. Осанна!
И те виждам оранжева!
Милчо КИРИЛОВ
2.03.2008, 9:03 ЕЕТ София, във оранжево.
Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам - не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била!
Тази сутрин съм вятър и духам от вчера.
Затова ходят като несресани птиците.
Тази сутрин от любов, не от страх, пак треперя
и мечтите ми пак са прострени на жиците.
Тази Пролет, неочаквано, тъй дълго очаквана,
долетя със последния порив и полет.
Щом вратата не си я затворила, значи чакаш ме,
не звъня на звънеца, просто тичам нагоре.
Този ден, в този час, мисля си, във този живот,
колко рядко, колко малко съм пил от твоята кана!
Тази сутрин оранжево беше небето, като кивот,
в който не злато има, а Любов. И се будя. Осанна!
И те виждам оранжева!
Милчо КИРИЛОВ
2.03.2008, 9:03 ЕЕТ София, във оранжево.
© Ми Ки All rights reserved.
