Орех
Огромен орех слънцето закрива.
Разперил клони в ъгъла на двора.
Дълбока сянка, жива и шавлива,
със птичи глас не спира да говори.
В основата му орехче намерих.
Наведох се и си го взех.
Зелената му ризка аз обелих
и вътрешността му без усилие превзех.
А вътре, братчета, сестрички
сгушили се в детски сън.
От черупката потече
бяло млечице навън.
Нещо, стегна ме сърцето!
Пропълзя във мен вина!
Бях убила сърчицето!
На бъдещ орех бях сторила злина!
Цял бъдещ свят от живота бях лишила!
И за какво? За да си хапна плод!
Коя съм аз, да имам право живот да унищожавам?!
Нима съм толкова велика, че цял свят да притежавам?!
Изпитвам срам! Вина! И грях!
Не мога да съживя орехчето с тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
