goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8737
26 янв. 2018 г., 14:12

Орех 

  Поэзия
1048 5 40

Огромен орех слънцето закрива.

Разперил клони в ъгъла на двора.

Дълбока сянка, жива и шавлива,

със птичи глас не спира да говори.

 

В основата му орехче намерих.

Наведох се и си го взех.

Зелената му ризка аз обелих

и вътрешността му без усилие превзех.

 

А вътре, братчета, сестрички

сгушили се в детски сън.

От черупката потече

бяло млечице навън.

 

Нещо, стегна ме сърцето!

Пропълзя във мен вина!

Бях убила сърчицето!

На бъдещ орех бях сторила злина!

 

Цял бъдещ свят от живота бях лишила!

И за какво? За да си хапна плод!

Коя съм аз, да имам право живот да унищожавам?!

Нима съм толкова велика, че цял свят да притежавам?!

 

Изпитвам срам! Вина! И грях!

Не мога да съживя орехчето с тях!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е Гавраил! Благодаря ти.
  • В тази метафора е скрито разковничето на живота.
    Поздравление!
  • Благодаря.
  • Не беше усилие а удоволствие да го прочета
    Прекрасна неделя и на теб Марги.
  • Трогваш ме, Хари.
  • Поздравление,Марги!Добра душа си!
  • Добро утро, Петър и Вили! Благодаря ви за усилието, да прочетете и коментирате. Желая ви прекрасна неделя!
  • Душичка. Наистина е едно най-хубавите ти, Марги. Прегръщам те.
  • Добра душа...
  • Такава е целта. Благодаря ти, че ще мислиш и, че коментира.
  • Много размислящо, Марго! 👍👍👍
  • Поздрав, Васи! Но, ето, че парите пак надвиха в парк Пирин! Уж ще строят само втори лифт, ама говорят колко процента са и колко ще са застроени! Не разбират, че няма как да се надхвърли капацитетът на една даденост, без да се разруши! Като не отговаря капацитетът за пропускливост на нуждите, направете мястото бутиково! Вдигнете цените!Малко останаха местата, където това е възможно! Вместо това, узаконяват построеното и ще добавят пропускливост!
  • Много ми хареса. Трябва да пазим природата, защото без нея сме нищо! Поздрав!
  • Благодаря за разбирането Сиси, Доче, Роби! Роби, за мен ч чест, че си си прибрал Орех. Щом вече сте разбрали посланието се чувствам удовлетворена. Пак ще повторя: за пръв път рискувах и пуснах толкова тежък, метафоричен текст с надеждата посланието да ви достигне. Много дълбока, много глобална тема, предадена в първо лице. С много символика в него. Радвам се, че съм успяла до някъде. Обичам ви всичките! Много ви обичам!
  • Поздравления и от мен, Марги!...Чудесно е!...
  • С това толкова емоционално стихотворение, докосваш много сериозни мисли - за отношението към природата,личните чувства и действия. Права си, Марги,всеки е отговорен за " зеленото пространство" в което живее.
  • Поздрави Марго, за замислящото стихче! И ние имаме на село 5 ореха и тъй като в подножието му често се самозасяват, защото не е видян при обира, на мен ми става жал да го унищожа... съм го изкопавала и го засаждам някъде извън двора ( край реката или друго място) или съм давала на някой да си засее.... и все пак, не може всеки зародиш да оцелее, на каквото и да е. Не бива да се чувстваш виновна.
  • Усетих те, Марго! Поздрави за стиха!
  • Не говоря за храна, мила. Благодаря за коментара. Бог е казал: От всички дървета яж, от дървото на живота недей! Казал е: заколи и яж, но не с кръвта да ядеш. Не е казал убивай за кеф и трофеи! Не е казал: Сечи да богатееш! Темата ми е за това, колко лесно и безпроблемно, без угризения унищожаваме!
  • Има закони на природата,Марги!Бързите риби изяждат бавните,човек сее и отглежда,за да се нахрани,да оцеле и ако не е така-с какво ще живее?Разбирам,че добрите души страдат за всичко сторено,но не са прави.Трябва и прочистване,инъче природата ще се задръсти....Не може само с химия да се живее,която е бездушна...Така мисля аз!
  • Благодаря ти, Мила! Благодаря!
  • Благодаря!
  • Разбира се! Една споделена прегръдка... завинаги. И орехчето продължава да живее...
  • Може ли да те гушна, Петинка? Виртуално, ама...
  • Деца сме Марги, докато не съзреем. Някои уви не в този живот, но дори те играят важна роля в общия и същевременно и индивидуален процес. Трябва да се приемаме и да си прощаваме за глупостите и белите по пътя си и да състрадаваме и на себе си, защото пътя към осъзнаването минава през объркването, пътя към светлината е през мрака на илюзиите. Това имах предвид. Права си, никой нищо не притежава и не е нужно.
  • Петинка и Юри, благодаря ви! Благодаря и на Стойчо!Знаете ли, когато видя пожар в дива местност се ужасявам! Умират животни, растителност, почва! Когато гледам безогледната сеч - също! Стори ми се уместно да повдигна темата за вразумяване на човека и за опазване на природата. Тя е идеално балансирана, до като не се намесят хората!
  • 👍👍👍👍
  • Всичко е един дълъг процес на осъзнаване на индивида в цялото и на цялото в индивида. Хем е сложно, хем по-просто няма. Това е живота - парадокс...
  • Добре...
  • Да. Орехчето ми се стори подходящо. Има го зародиша - видим, вижда се вътре какво има. Знаем, че дървото Орех е защитено със закон, защото расте бавно. Знаем каква е ореховата сянка и колко животински видове живеят в и на дървото. Та... Темата е: да защитим еко сиситемите, с които толкова сме свикнали, че ги приемаме за даденост. Ако не го напрвим, не можем току така да ги възстановим, както си сеем зърнените култури. Благодаря ти, Еси, че прочете и коментира. До сега не съм пускала толкова тежко и противоречиво, толкова странно стихо. За това и обяснявам замисъла. Надявам се да го подкрепите този замисъл.
  • Толкова си добричка, че сигурно и на мравката път правиш, Марги! Добре, че тук си използвала метафоричния образ на орехчето, а не на нещо друго Прегръдки!
  • Спрямо различните екосистеми имаме грях. Не ги пазим. Не ги ценим. Както писах, орехчето е символ. А пшеницата си я убиваме всяка година и за това я сеем всяка година. Но не е тема за нея.
  • Интересен поглед и замисъл но чак пък грехове!Не се дерзай толкова то и пшеницата пуска млечице това не значи че я убиваме😑!Хубава и нежна вечер!
  • Разбирам. Е! Желая ти успех! Май и аз трябва да направя нещо такова със себе си.
  • Успяла си! Аз усетих какво искаш да кажеш. И хем си права, хем и аз съм права, нали? Така е в живота няма само черно и бяло, хубаво и лошо, е са страни на една монета . Просто аз напоследък работя много по себе си в желанието си да виждам повече от прекрасните неща около мен...
  • Права си, Люси. Хубаво да живеем в радост, но е добре от време на време да се замисляме за цената на радостта. Естествено, че не от всеки орех израства дърво.Естествено, че няма да спрем да ядем орехи. Но голямото, силно дърво и до него орехчето, символа на продължението... Исках да предизвикам размисъл. И Петя, ти също си права. Животът прелива и продължава. В случая, аз прекъснах процеса. Благодаря ви, момичета, че коментирахте. Темата е по-голяма от орехчето. Щеше ми се да го покажа, но... Явно не съм успяла.
  • Живота се прелива, от едно в друго и никога не спира, а друго има ли се пита или всичко е едно!?
  • Аз съм за това да не живеем с тежки товари...вина, срам... по добре радост. Знам, че е метафора, но.... И без това не може от всеки орех да стане дърво. И тогава за всяка яйцеклетка ще плачем😂
  • Ако си представиш, че убиваш зародиш... Всъщност - историята е метафорична. Орехчето, зародиш на голям орех, със своя еко система.
  • Ее чак срам вина... 😊
Предложения
: ??:??