Орфей и Марица

О, музо, с непресъхваща лира,
помогни достойно да възпея,
с любов, що от сърце извира
него, боголюбеца, беса... Орфея.

Залюля ли го в люлка небесна
под покрова син Калиопа,
в нас мощта му светла проблесна,
покори ни пребъдна в Родопа.

Орфеевите песни омайни,
пред които дъха си стаяват
богини, богове незнайни,
днес отново душите ни сгряват.

В тях е тайнството вечно и спомен,
и безкрайни легенди тракийски.
Засукали от Бакхусово лоно
жречески предсказания питийски.

Него славим с чест във Европа.
В него влюбен безкрай е света.
Него - певеца мил на Родопа -
пазим ревниво в свойте сърца.

...................................................................

Извикай от изкусната си лира трели,
предречени от Берестида жрица -
със смъртни рани някъде край Хебър,
наречен днес всевечната Марица.