Оргия
По масите стояха празни чаши,
в дъното – отворена вратата
и глухо, няма даже и апаши,
единствено витаеше Съдбата.
Стъклото на прозореца – разбито
и вятърът издува куп пердета,
тъмата се разхожда упорито,
разглеждайки фиестата проклета.
Бутилките по пода – също празни –
подробно шепнеха за протокола
и за някои случки безобразни:
например, за жена под маса – гола.
Един мъжага, проснал се до нея,
сега се учеше да гледа -
за друго да разказвам аз не смея:
в ъгъла се киска сянка бледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
