10 feb 2007, 10:37

Оргия 

  Poesía
720 0 18



 

По масите стояха празни чаши,

в дъното – отворена вратата

и глухо, няма даже и апаши,

единствено витаеше Съдбата.

 

Стъклото на прозореца – разбито

и вятърът издува куп пердета,

тъмата се разхожда упорито,

разглеждайки фиестата проклета.

 

Бутилките по пода – също празни –

подробно шепнеха за протокола

и за някои случки безобразни:

например, за жена под маса – гола.


Един мъжага, проснал се до нея,
сега се учеше да гледа -
за друго да разказвам аз не смея:
в ъгъла се киска сянка бледа.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??