10 февр. 2007 г., 10:37

Оргия 

  Поэзия
751 0 18



 

По масите стояха празни чаши,

в дъното – отворена вратата

и глухо, няма даже и апаши,

единствено витаеше Съдбата.

 

Стъклото на прозореца – разбито

и вятърът издува куп пердета,

тъмата се разхожда упорито,

разглеждайки фиестата проклета.

 

Бутилките по пода – също празни –

подробно шепнеха за протокола

и за някои случки безобразни:

например, за жена под маса – гола.


Един мъжага, проснал се до нея,
сега се учеше да гледа -
за друго да разказвам аз не смея:
в ъгъла се киска сянка бледа.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??