Ориентиране
ОРИЕНТИРАНЕ
Погледнах на изток,
помолих се на Бога,
погледнах на запад,
царя да видя не мога…
И Полярната звезда,
тя нищо не ми рече,
на Екватора заваля,
река от сълзи потече…
Помолих и звездите:
“Посочете ми пътека”,
но скриха ги мъглите
ей така, полека-лека…
Сега съм на кръстопът,
стоя тук и недоумявам:
къде е моят райски кът,
да го намеря не успявам…
Затова ще го измисля,
ще го сътворя чудесен,
а битието ще осмисля,
та животът да е песен…
А вий не ме заплашвайте,
не сте етерни, нито вечни,
тук на работа се хващайте,
че идват времена човечни…
Ще смажат ваш'та каста
и репресивната машина,
няма да ви черпим с паста,
че времето ви веч' отмина…
Сякаш никой няма,
напразни страхове,
мечта била голяма
по далечни светове…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
