Ориентиране
ОРИЕНТИРАНЕ
Погледнах на изток,
помолих се на Бога,
погледнах на запад,
царя да видя не мога…
И Полярната звезда,
тя нищо не ми рече,
на Екватора заваля,
река от сълзи потече…
Помолих и звездите:
“Посочете ми пътека”,
но скриха ги мъглите
ей така, полека-лека…
Сега съм на кръстопът,
стоя тук и недоумявам:
къде е моят райски кът,
да го намеря не успявам…
Затова ще го измисля,
ще го сътворя чудесен,
а битието ще осмисля,
та животът да е песен…
А вий не ме заплашвайте,
не сте етерни, нито вечни,
тук на работа се хващайте,
че идват времена човечни…
Ще смажат ваш'та каста
и репресивната машина,
няма да ви черпим с паста,
че времето ви веч' отмина…
Сякаш никой няма,
напразни страхове,
мечта била голяма
по далечни светове…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados
