7.05.2022 г., 13:34 ч.

Oригами 

  Поезия » Друга
167 2 1

Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах,
позаболи, където парне,
от радостта на всички тях,
лета изгубени навярно.

 

Където крих се - пак се крия,
в онази кожа, сред бодлите,
в нощтта ми – с черната шамия,
а ти си мъж и не боли те.
Отлитат мислите ми с грак,
разкъсват с клюнове Луната,
а тя се ражда пак и пак –
далечна, зла и непозната.

 

Дори и слаба и ранима,
издигам камъни, камара
и жива съм, почти ме има,
надежда – сгърчена и стара,
реди ми мъдрости – безчет,
вкопала корени в стиха ми
от мъртва обич – жив поет,
сърцето – жерав – oригами...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "от мъртва обич – жив поет,
    сърцето – жерав – oригами..."
    Късаш душата на малки парченца, Наде. Аплодисменти!
Предложения
: ??:??