16.01.2024 г., 12:58

Оригами

513 1 0

Оригами

 

Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката...

От вестник прочетен стократно
в оригами превърах аз всичкото,
а мислих -
в живота е страшно
да живея за малко без нищото...

Душата ми как да забрави,
че сладководни вълни е прескачала?!
Ще мечтае неволно със вятъра
и по навик - Обичам! ще каже...

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© El Sense Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...