4.03.2014 г., 22:38

Орис

1K 0 8

Писано е с друга да изграждаш къща,
писано е с други да споделям дом,
само нощем - боса и със гола същност,
да намирам в сънищата ти подслон.

Ти изпращаш думите си да обгръщат
чувствата ми - похабени, беловласи,
блясъкът им чист и трепетен да връщат
и отново да усещам младостта си.

Аз пък денонощията апликирам
с цветни мисли, луднали да те намерят.
Не ми е писано във дом да се прибирам.
Любовта ми е трапеза и постеля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...