Писано е с друга да изграждаш къща,
писано е с други да споделям дом,
само нощем - боса и със гола същност,
да намирам в сънищата ти подслон.
Ти изпращаш думите си да обгръщат
чувствата ми - похабени, беловласи,
блясъкът им чист и трепетен да връщат
и отново да усещам младостта си.
Аз пък денонощията апликирам
с цветни мисли, луднали да те намерят.
Не ми е писано във дом да се прибирам.
Любовта ми е трапеза и постеля!
© Таня Донова Всички права запазени