Mar 4, 2014, 10:38 PM

Орис 

  Poetry » Love
816 0 8

Писано е с друга да изграждаш къща,
писано е с други да споделям дом,
само нощем - боса и със гола същност,
да намирам в сънищата ти подслон.

Ти изпращаш думите си да обгръщат
чувствата ми - похабени, беловласи,
блясъкът им чист и трепетен да връщат
и отново да усещам младостта си.

Аз пък денонощията апликирам
с цветни мисли, луднали да те намерят.
Не ми е писано във дом да се прибирам.
Любовта ми е трапеза и постеля!

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Таня, ти ми спря сърцето! Отдавна не съм срещал някой така поетично да прозре истината за неслучената любов! Поздравявам те с благодарност!
  • Допадна ми!Завладя ме!Поздрави, Таня!
    Хубав ден!
  • дай, Боже, всекиму!
  • Писано, написано, пренаписано... важното е, че го има последният ред
    :*
  • Хубав, замислящ стих, Таня!

    Поздрав!
  • Писано е.... Всяка любов заслужава да бъде споделена, макар да мислим и да прехвърляме вината на съдбата. Изживей мига, грабни го с две ръце пък да става каквото ще. Много силен стих! Докосна ме по болезнена тема и отново се замислих. Благодаря!
  • "Ти изпращаш думите си да обгръщат чувствата ми - похабени, беловласи,
    блясъкът им чист и трепетен да връщат и отново да усещам младостта си."

    Силно попадение - в поетичната десятка! Поздравление!: Мисана

    П.С. А иначе - за любовта, изглежда е прав Виктор Юго в "Парижката Света Богородица": "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла,
    или с брак."
  • "Любовта ми е трапеза и постеля!"

    Дай, Боже всекиму, любов дори насън,
    дори и късна,(или виртуална).
    Вселената расте в посока вън
    и всяка обич я уголемява...
Random works
: ??:??