hanna (Петя Хантова)
5 1
26.01.2014 г., 22:21 ч.

Орис 

  Поезия » Друга
634 0 4

Орисана на обич съм изцяло -

по хълма на безвремието крача.

Душата ми е лястовица бяла,

която вече няма страх от здрача.

Снагата е молитва за любов –

смирение открива в топли пръсти

и сляпо упование – покров,

под който няма прошки, мъсти…

Сърцето ми е порив за обичане

и вяра, че все някога ще случи.

Косите – заклинание и вричане,

словата ми – врати отключени –

издигнати прегради, но и мостове

между очи, изгубили се в тъмното,

между тиради, между тостове,

между съзвездия прокълнати…

Във дланите си нося благослов

и да обжалвам нямам право

присъдата жестока - Долюбов… -

жигосана съм във гръдта - отляво.

© Петя Хантова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла! Хубав стих и се надявам да останеш, бяла лястовицо!

    Поздравление!: Мисана
  • Ооо... прекрасна орисия!!!
    Силен и докосващ стих!!!
    Добре дошла и от мен!!!
  • Хубаво!
  • Добре дошла! Дебютът ти в сайта ми хареса, надявам се да се чувстваш комфортно при нас!
Предложения
: ??:??