Орис
Орисана на обич съм изцяло -
по хълма на безвремието крача.
Душата ми е лястовица бяла,
която вече няма страх от здрача.
Снагата е молитва за любов –
смирение открива в топли пръсти
и сляпо упование – покров,
под който няма прошки, мъсти…
Сърцето ми е порив за обичане
и вяра, че все някога ще случи.
Косите – заклинание и вричане,
словата ми – врати отключени –
издигнати прегради, но и мостове
между очи, изгубили се в тъмното,
между тиради, между тостове,
между съзвездия прокълнати…
Във дланите си нося благослов
и да обжалвам нямам право
присъдата жестока - Долюбов… -
жигосана съм във гръдта - отляво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Хантова Всички права запазени
