marivladi (Мариан Горанов)
14 45
11.11.2008 г., 16:50 ч.

Орис! 

  Поезия » Любовна
996 0 5
 

 

                  Орис!

   Скитам се сред облаците черни,

   там търся твоята небесна светлина,

   ала пространството е тъй голямо,

   че не зная как да те намеря там сега?

 

   Мечтаех си за дни щастливи

   и вярвах ти без корист аз,

   така минаваха ми дните,

   докато не те изгубих в тази черна паст!

 

   Ти изчезна, аз пропаднах,

   но урока на съдбата си разбрах!

   Ще се взирам и ще чезна,

   но ще търся да те върна аз!

 

   Единствено мечтата ми остана

   и спомена за хубавите дни,

   аз вярвам в съдбата,

   дано повярваш също в нея ти!

 

   Не може да си толкова жестока,

   нали човек все пак си

   и не можеш ти сърцето си в камък да превърнеш,

   нали не туй са твоите мечти!

 

   Животът весел, знам, обичаш,

   опитвах се да ти го давам аз,

   но ти обърна си очите

   и почерни моя хубав свят!

 

   Да ти кажа пак, че те обичам,

   не знам, но май показах ти това

   и мечтая си за дните,

   в които пак ще бъдем само Ти и Аз!

 

   Една-едничка стъпка направи

   и светът отново ще се промени!

   Ще грейнат свещите единствено за нас

   и всички ще ни гледат със захлас!

 

   За теб роди ме мойта майка

   и верен ще остана на това!

   Дано все пак съдбата бъде благосклонна

   и да ни върне любовта!

 

© Мариан Горанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??