Орис!
Орис!
Скитам се сред облаците черни,
там търся твоята небесна светлина,
ала пространството е тъй голямо,
че не зная как да те намеря там сега?
Мечтаех си за дни щастливи
и вярвах ти без корист аз,
така минаваха ми дните,
докато не те изгубих в тази черна паст!
Ти изчезна, аз пропаднах,
но урока на съдбата си разбрах!
Ще се взирам и ще чезна,
но ще търся да те върна аз!
Единствено мечтата ми остана
и спомена за хубавите дни,
аз вярвам в съдбата,
дано повярваш също в нея ти!
Не може да си толкова жестока,
нали човек все пак си
и не можеш ти сърцето си в камък да превърнеш,
нали не туй са твоите мечти!
Животът весел, знам, обичаш,
опитвах се да ти го давам аз,
но ти обърна си очите
и почерни моя хубав свят!
Да ти кажа пак, че те обичам,
не знам, но май показах ти това
и мечтая си за дните,
в които пак ще бъдем само Ти и Аз!
Една-едничка стъпка направи
и светът отново ще се промени!
Ще грейнат свещите единствено за нас
и всички ще ни гледат със захлас!
За теб роди ме мойта майка
и верен ще остана на това!
Дано все пак съдбата бъде благосклонна
и да ни върне любовта!
© Мариан Горанов All rights reserved.
