Меричка (Мери Попинз)
718 2544
6.09.2006 г., 10:59 ч.

Орисия 

  Поезия
536 0 3
В коритото на бяла каменна чешма,
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.

И литва високо, и буди гората,
и ехо я вее из урвите пусти.
Изтича, изсипва се в шепа водата
и навлажнява попукани устни.

Сам сръчен майстор бе вградил
в чешмата момина снага.
Подминаха я теглила, беди,
като по чудо оцеля.


Сега изправя се безмълвна,
че сянката не смее да говори.
Чешмата бяла днес е пълна
със спомени отколешни догоре.


22.09.1999 Вода, ти си самия живот...

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??