Орисия
В коритото на бяла каменна чешма,
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.
И литва високо, и буди гората,
и ехо я вее из урвите пусти.
Изтича, изсипва се в шепа водата
и навлажнява попукани устни.
Сам сръчен майстор бе вградил
в чешмата момина снага.
Подминаха я теглила, беди,
като по чудо оцеля.
Сега изправя се безмълвна,
че сянката не смее да говори.
Чешмата бяла днес е пълна
със спомени отколешни догоре.
22.09.1999 Вода, ти си самия живот...
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.
И литва високо, и буди гората,
и ехо я вее из урвите пусти.
Изтича, изсипва се в шепа водата
и навлажнява попукани устни.
Сам сръчен майстор бе вградил
в чешмата момина снага.
Подминаха я теглила, беди,
като по чудо оцеля.
Сега изправя се безмълвна,
че сянката не смее да говори.
Чешмата бяла днес е пълна
със спомени отколешни догоре.
22.09.1999 Вода, ти си самия живот...
© Мери Попинз All rights reserved.
