Орисия
Човекът в огледалото отсреща
ме гледа изпод вежди начумерено!
Не подозира, че с едно кроше премерено
ще му разчупя мутрата зловеща...
Не му е ясно, че да мигна само
ще си събира зъбите по пода...
Не знае той, че моята особа
има едно секретно ляво рамо...
Не знае той Нахалникът проклети
как бих постъпил с него при Потопа -
пръв бих го потопил и след това на гроба
хоро с другари и ракия ще изтропам...
Ала... Мръсникът му с Мръсник - /на що разчита/ -
че само да ми шушне, че си с други -
глава си ще сведа, сълзи ще лея...
На колене ще падна! И пак език ми се заплита!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
