29.09.2018 г., 1:37

Орисия

3.1K 20 28

 

Аз съм твоята слабост и сила,

или всъщност магьосница зла,

във сърцето ти здраво забила

безпощадна любовна стрела.

 

Ти си моята тежка присъда,

на челóто ми тайният знак!

Всяка нощ ме орисваш да бъда

твоя пленница в тъмното пак!

 

Ту изгаряме в страст, ту се мразим

и не можем със теб да решим

да се борим ли с тази зараза

или с нея да спрем да грешим.

 

По различни посоки поели,

вечно търсим познати черти

и след толкова много раздели

се завръщаме – пак аз и ти!

 

И дали се нарича победа

или порив на слабата плът,

всеки път се заричам – последен!

И те чакам, уви, всеки път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...