29.09.2018 г., 1:37

Орисия

3.1K 20 28

 

Аз съм твоята слабост и сила,

или всъщност магьосница зла,

във сърцето ти здраво забила

безпощадна любовна стрела.

 

Ти си моята тежка присъда,

на челóто ми тайният знак!

Всяка нощ ме орисваш да бъда

твоя пленница в тъмното пак!

 

Ту изгаряме в страст, ту се мразим

и не можем със теб да решим

да се борим ли с тази зараза

или с нея да спрем да грешим.

 

По различни посоки поели,

вечно търсим познати черти

и след толкова много раздели

се завръщаме – пак аз и ти!

 

И дали се нарича победа

или порив на слабата плът,

всеки път се заричам – последен!

И те чакам, уви, всеки път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...