Орисия
Орисия
Препънах се в треви от гръмотрън.
Изсъхнали, но жилави. Във плет.
На корена, отварата - за сън.
Пречиства и кръвта ми във сърцето.
Отдавна пия билки за отпадналост.
На Енювден бера по росно утро.
Магиите съм чу̀вал - ден до пладне са,
а моята е нощна. И от трудните...
Обелих си коляното. По детски.
На старите си белези се радвам.
А тези - във душата са злочести.
И лек за тях едва ли ще продават...
Все още се надявам да е чудо -
туй, дето ще ме върне в друго време.
Тогава да съм нямал тази лудост -
да давам любовта си без да вземам...
Сега ще изплета венец за тебе.
Ще ида при гледачка за магия.
Да каже - цял живот ли ще отнеме,
да свърши тази моя проклетия...
Препънах се, дока̀то те обичам.
Припряно. И от страх да не сънувам.
Защото никога към никоя не тичах,
и с всичките по пътя се сбогувах...
По клоните на жилавия дрян,
оставих кръпката на бялата си риза.
На джоба, до сърцето - моят блян,
орисница за Теб да ме орѝса!..
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
