Орисия
Стараех се до днес да го забравя...
Заключвах го от мен в забутан скрин,
от миналия крах да се избавя...
Но просто съм белязана с това -
любимият с любим да го предавам...
Потъпквам за секунди верността
и постите за комка страст продавам...
Градя живот и после го руша...
Знам, че е лудост, но на мен се падна
да дефилирам в чуждите легла,
от щастието чуждо да открадна...
Орисана съм... в приказния свят
да бъда агне с щипка вълк отвътре...
А вълците кожуха си менят,
но нравът им до гроб един и същ е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
Макар със закъснение - адмирации! Продължавам да те чета!