Jun 27, 2007, 1:28 AM

Орисия

  Poetry
1.1K 0 20
Не съм момиче само за един...
Стараех се до днес да го забравя...
Заключвах го от мен в забутан скрин,
от миналия крах да се избавя...

Но просто съм белязана с това -
любимият с любим да го предавам...
Потъпквам за секунди верността
и постите за комка страст продавам...

Градя живот и после го руша...
Знам, че е лудост, но на мен се падна
да дефилирам в чуждите легла,
от щастието чуждо да открадна...

Орисана съм... в приказния свят
да бъда агне с щипка вълк отвътре...
А вълците кожуха си менят,
но нравът им до гроб един и същ е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...