ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
27 июн. 2007 г., 01:28

Орисия

1.1K 0 20
Не съм момиче само за един...
Стараех се до днес да го забравя...
Заключвах го от мен в забутан скрин,
от миналия крах да се избавя...

Но просто съм белязана с това -
любимият с любим да го предавам...
Потъпквам за секунди верността
и постите за комка страст продавам...

Градя живот и после го руша...
Знам, че е лудост, но на мен се падна
да дефилирам в чуждите легла,
от щастието чуждо да открадна...

Орисана съм... в приказния свят
да бъда агне с щипка вълк отвътре...
А вълците кожуха си менят,
но нравът им до гроб един и същ е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0