16.02.2016 г., 1:56  

Орисвам те

5.2K 0 5

Роди се! Ангел си небесен!...
Добре дошла на нашата земя!
Посрещам те във късната си есен
със най-магичните, дете, слова:

"Орисвам те, да си красива,
с най-нежната усмивка. Светлина.
Умница най-чаровна, звездокрила,
за мама, тате... Цялата рода.

Орисвам те, да бъдеш радост
за всеки що докосне се до теб.
Душата да е пълна благост.
Сърцето с топлина. Умът ти меч.

Щастлива да си. Късметлийка.
И нивга да не срещаш горестта.
Силна да си. Българка. Тракийка.
Докрай достойна. Истинска жена.

С мислите най-лошото да гониш.
Делата ти да сбъдват чудеса.
И името си с чест да носиш,
та диря да оставя. Доброта.

Орисвам те! Бъди ни жива!
И здрава ни бъди. И любовта!
От Бог изпратена си, Мила.
Най-свидният подарък на света!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

На моята новородена, първородна внучка Мила.

Коментари

Коментари

  • Чувството е невероятно!
    Думите не стигат за да я орисам с цялото щастие, което изпитвам.
  • Да е жива и здрава! Да радва мама и тате, баба и дядо! Да стане достоен човек!

    Честито, Таня! Чувството да си баба е прекрасно!!!
  • Честито! Да ви е жива и здрава малката принцеса! А стихотворението ти е, както винаги, очарователно!
  • Много топло и мило..., най-хубавият момент в живота, най-прекрасния, е появата на бял свят на здраво, красиво бебе...!!!
    "Орисвам те! Бъди ни жива!
    И здрава ни бъди. И любовта!
    От Бог изпратена си, Мила.
    Най-свидният подарък на света!"
  • Дай Боже, амин! Страхотно е, Таня. Да ви е жива и здрава! Поздрави!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...