Орнаменти на небитието
Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават
и ти говорят нещо с неми устни...
Не настръхваш ли от ужас...?
Самият ти -
призрак поробен от силуети...
Бурените в полето ти се усмихват -
билки с бодли.
От рак умираш,
но пак нищо не разбираш...
Ще можеш ли да се спасиш
от Спасението...?
Себе си да възкресиш
от кипенето (на живота)...?
Връх да намериш,
който да не е Голгота...?
Шествие е целта,
което към себе си води.
Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!
Всяка мисъл кръжи
над пистата на всемира!
Есента се оглежда във зима,
лятото в есен умира...!
Ти вехнеш, защото си стрък
в ръка невидима...
Далечното от близко извира...
Безкраят
върху крайност пикира...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
