vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
4.02.2023 г., 20:36 ч.  

Орнаменти на небитието 

  Поезия
518 8 5

Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават
и ти говорят нещо с неми устни...
Не настръхваш ли от ужас...?
Самият ти -
призрак поробен от силуети...
Бурените в полето ти се усмихват -
билки с бодли.
От рак умираш,
но пак нищо не разбираш...
Ще можеш ли да се спасиш
от Спасението...?
Себе си да възкресиш
от кипенето (на живота)...?
Връх да намериш,
който да не е Голгота...?
Шествие е целта,
което към себе си води.
Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!
Всяка мисъл кръжи
над пистата на всемира!
Есента се оглежда във зима,
лятото в есен умира...!
Ти вехнеш, защото си стрък
в ръка невидима...
Далечното от близко извира...
Безкраят
върху крайност пикира...!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворение, богато на много силни попадения! "тъмният изгрев на небитието", "призрак поробен от силуети", "връх да намериш, който да не Голгота" и още, и още... И всъщност "ще може ли да се спаси ли от Спасението" лиричният герой, Младене? Адмирации!
  • Тези орнаменти ме пробождат като куршуми в мозъка.
    "Ще можеш ли да се спасиш
    от Спасението...?" - това и останалите въпроси са нещо, за което и аз нямам отговор. Много силен стих, провокира размисъл.
  • Силен космически стих,Младен! Всички ние сме стръкчета в ръцете на Вселената. През пролетта цъфтим, а през зимата умираме, това са състояния на будност и сън. Избираш много хубави теми, които водят до размисъл. Вселената ти дава думите, а ти им слагаш криле!
  • Екшън...
  • "И все още тъмното плаши ...не само живите,но и невярващите,богохулниците,богоизменниците...ждредци на хаос ,измамници,поставящи трънина на чисти души."от аар!!!
    Точен стих,хладен,суров но вярен!
Предложения
: ??:??