15.10.2005 г., 19:57

Осакатяване

1.3K 0 6
Момичето пред светофара
напомня ми за детските надежди,
че някой за ръка ще ме превежда
през улици,гъмжащи от чудовища,
че някой ще ме води през живота
и ще ме пази като свещ от вятъра.
А после исках да си бъда майка-
да се обичам,както заслужавам.
След толкова мечти несбъднати
към хората вървя с душа накуцваща
и търся инвалидна рампа
към сърцата им.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено до болка.Поздравления.
  • И аз ви благодаря на всички,че го прочетохте и ми писахтеПишем,защото животът НЕ ни е надвил,нито политиците,които пет пари не дават за културата...
  • хубавое , изразително
  • Живота е напред с всички проблеми,Заре.А мечтите ...ще се надяваме да се сбъднат!И пиши!!
  • Благодаря ти,Гале.Всички се борим с живота,но явно не ни е надвил,щом пишем стихове

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...