15 окт. 2005 г., 19:57

Осакатяване

1.3K 0 6
Момичето пред светофара
напомня ми за детските надежди,
че някой за ръка ще ме превежда
през улици,гъмжащи от чудовища,
че някой ще ме води през живота
и ще ме пази като свещ от вятъра.
А после исках да си бъда майка-
да се обичам,както заслужавам.
След толкова мечти несбъднати
към хората вървя с душа накуцваща
и търся инвалидна рампа
към сърцата им.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено до болка.Поздравления.
  • И аз ви благодаря на всички,че го прочетохте и ми писахтеПишем,защото животът НЕ ни е надвил,нито политиците,които пет пари не дават за културата...
  • хубавое , изразително
  • Живота е напред с всички проблеми,Заре.А мечтите ...ще се надяваме да се сбъднат!И пиши!!
  • Благодаря ти,Гале.Всички се борим с живота,но явно не ни е надвил,щом пишем стихове

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...