15 окт. 2005 г., 19:57

Осакатяване

1.3K 0 6
Момичето пред светофара
напомня ми за детските надежди,
че някой за ръка ще ме превежда
през улици,гъмжащи от чудовища,
че някой ще ме води през живота
и ще ме пази като свещ от вятъра.
А после исках да си бъда майка-
да се обичам,както заслужавам.
След толкова мечти несбъднати
към хората вървя с душа накуцваща
и търся инвалидна рампа
към сърцата им.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено до болка.Поздравления.
  • И аз ви благодаря на всички,че го прочетохте и ми писахтеПишем,защото животът НЕ ни е надвил,нито политиците,които пет пари не дават за културата...
  • хубавое , изразително
  • Живота е напред с всички проблеми,Заре.А мечтите ...ще се надяваме да се сбъднат!И пиши!!
  • Благодаря ти,Гале.Всички се борим с живота,но явно не ни е надвил,щом пишем стихове

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...