27.08.2011 г., 16:37 ч.

Още ден попиши, Палечка 

  Поезия
1058 1 20

 

 

Ето стихва се вечер и сподавя се стон,

и перцето от ангел долита -

някой гуши се в твоя отдавна празен балтон

и изрича молитва.

 

И се случват тогава едни чудеса,

дето няма ги никъде…

Аз се правя, че вече си спя

и ги виждам всичките, всичките!

 

Кратък танц на пантофи и небрежен халат

канят другите твои вещи -

да се правят, че тук си, че има те пак,

че зная добре къде си…

 

Твоят отдавна прояден чадър

съвсем се преструва на лодка:

до вратата във делва стоеше преди,

а сега сякаш вдигнал е котва…

 

И лулата ти някак се потупва сама,

даже вместо теб се закашля…

А пък столът ти скърца… проскърцва едва -

дискретна покана към чашата праща…

 

И към мен изпратете! И аз съм от вас!

Моят дядо имаше книги и вещи.

Аз на вещ се преструвах - до него стоях

и се мушвах в ръцете горещи…

 

Можех книга да съм - той обеща -

дописвах от себе си всеки ден страничка.

Но ме отпращаше пак да играя сама -

„Още ден попиши, мъничка Палечка!”

 

Скоро изгрев ще дойде, ще се вдигне нощта.

Ще се кротнат твоите вещи.

Неспокойна ще бъда само аз и сама

ще дописвам към тебе други пътеки…

 

 

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те прочетох... много смислен, много носталгично емоционален стих който ми стана и много близък по усещане...поздрав от мене!
  • Пиша.
  • Не да не съм го чела, дойдох само за да си го припомня.
    Един от най - хубавите ти стихове.
    Защо не пишеш вече?
  • Супер! Поздрави.
  • хубаво е
  • Забравих се тук!Благодаря ти за чудесния стих!
  • Попиши.
    Струва си!
  • !
  • Самите думи, които си използвала са чудесни и се е получило много хубаво стихотворение!
  • хей, бети : ))) обичам, когато си наоколо

    и не мога да спра да го казвам, защото... винаги ужасно се радвам, когато си била край мен и ...и го зная
  • Има предвид онази, която е с червеникава с тъмни оттенъци основна част и черен, умерено (средно) извит мундщук, ако така се нарича!
  • Мило е!
    ... някак тихо и хубаво, много хубаво след прочита...
  • благодаря за вниманието


    без ирония
  • Малко хора са прочели и този хубав стих...жалко...
  • да, за втори път
    да, явно само ти
    да, пазя я/ги (две са)

    ти откъде знаеш, че имам лула?

  • Ти, драга идемидойдеми, май това хубаво произведение го публикуваш за втори път (нали си три по едно време произведенията)!?... Ако случайно греша, значи имаше едно твое такова подобно!... А ако не греша, значи само аз - от 66 (досега) посетители, съм го запомнил!...
    Пазиш ли си още лулата - твоята, а не тази от стихотворението?
  • Често спомените разяждат до черно, понякога бяло болят...
    Пиши, Палечка! Ще пишеш...
  • Разнежих се, поплаках си...писах...трих...и не мога да напиша коментар.
    !!!
  • Много е красиво!Много!Но моля те,поработи още малко върху него,за да бъде съвършено!
  • Толкова любов има тук.Вещите на любимите ни хора отключват свидни спомени, а твоите нарисуваха пред нас красива приказка.
Предложения
: ??:??