Още ден попиши, Палечка
Ето стихва се вечер и сподавя се стон,
и перцето от ангел долита -
някой гуши се в твоя отдавна празен балтон
и изрича молитва.
И се случват тогава едни чудеса,
дето няма ги никъде…
Аз се правя, че вече си спя
и ги виждам всичките, всичките!
Кратък танц на пантофи и небрежен халат
канят другите твои вещи -
да се правят, че тук си, че има те пак,
че зная добре къде си…
Твоят отдавна прояден чадър
съвсем се преструва на лодка:
до вратата във делва стоеше преди,
а сега сякаш вдигнал е котва…
И лулата ти някак се потупва сама,
даже вместо теб се закашля…
А пък столът ти скърца… проскърцва едва -
дискретна покана към чашата праща…
И към мен изпратете! И аз съм от вас!
Моят дядо имаше книги и вещи.
Аз на вещ се преструвах - до него стоях
и се мушвах в ръцете горещи…
Можех книга да съм - той обеща -
дописвах от себе си всеки ден страничка.
Но ме отпращаше пак да играя сама -
„Още ден попиши, мъничка Палечка!”
Скоро изгрев ще дойде, ще се вдигне нощта.
Ще се кротнат твоите вещи.
Неспокойна ще бъда само аз и сама
ще дописвам към тебе други пътеки…
© Идеми Дойдеми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че те прочетох... много смислен, много носталгично емоционален стих който ми стана и много близък по усещане...поздрав от мене!
-
Пиша.
-
Не да не съм го чела, дойдох само за да си го припомня.
Един от най - хубавите ти стихове.
Защо не пишеш вече? -
Супер! Поздрави.
-
хубаво е
-
Забравих се тук!Благодаря ти за чудесния стих!
-
Попиши.
Струва си! -
!
-
Самите думи, които си използвала са чудесни и се е получило много хубаво стихотворение!
-
хей, бети : ))) обичам, когато си наоколо
и не мога да спра да го казвам, защото... винаги ужасно се радвам, когато си била край мен и ...и го зная
-
Има предвид онази, която е с червеникава с тъмни оттенъци основна част и черен, умерено (средно) извит мундщук, ако така се нарича!
-
Мило е!
... някак тихо и хубаво, много хубаво след прочита... -
благодаря за вниманието
без ирония -
Малко хора са прочели и този хубав стих...жалко...
-
да, за втори път
да, явно само ти
да, пазя я/ги (две са)
ти откъде знаеш, че имам лула?
-
Ти, драга идемидойдеми, май това хубаво произведение го публикуваш за втори път (нали си три по едно време произведенията)!?... Ако случайно греша, значи имаше едно твое такова подобно!... А ако не греша, значи само аз - от 66 (досега) посетители, съм го запомнил!...
Пазиш ли си още лулата - твоята, а не тази от стихотворението? -
Често спомените разяждат до черно, понякога бяло болят...
Пиши, Палечка! Ще пишеш... -
Разнежих се, поплаках си...писах...трих...и не мога да напиша коментар.
!!! -
Много е красиво!Много!Но моля те,поработи още малко върху него,за да бъде съвършено!
-
Толкова любов има тук.Вещите на любимите ни хора отключват свидни спомени, а твоите нарисуваха пред нас красива приказка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
