Още малко живот
Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва.
Колко още любов? Сякаш някой е знаел кога
всеки дъх за последно ще спре да вълнува.
Нестинарки не плачат с обгорени от танца нозе –
всеки огън е топлел преди да помръкне във пепел
и да бъде съвсем приземено едното сърце.
Не ми стига сега ни деня, нито тъмната вечер,
даже болката, ще я кътам с надеждата твърде ревниво
за още... Още малко живот, даже зимно студен,
да си купя с любов... Горе в Ада ще бъде самотно –
ще те чакам дори и без комка. Някой ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
